Архив за етикет: цветя

Какво е това червена метличина?

Това е едно много древно растение, верен спътник на ръжта, така както макът е спътник на пшеницата. Там, където сеят ръжта, непременно се появява, неизвестно от къде и червената метличина. Метличината цъфти продължително през лятото. Понякога есента може да има и второ цъфтене. Най-ранната метличината е с големина и височина около 50см, обилно цъфти през май – юли с пухкав бял, лилав или розов цвят в зависимост от сорта. В средата на лятото (през юни – юли) цветовете на метличината в бяло са до 60см, от коити има два превъзходни сорта:

Стинбергил – с големи малинови цветове с бяла среда и още по-голям Джон Котс с розово-жълти цветове. Тяхната височина е най-много (80-150см) и цъфтят в средата на лятото, а върху плътните им стебла се разполагат жълти топки. На метличината на практика не й трябва голяма грижа. Изисква слънце и идеално рохка почва (на нея й е нужно калций), но може да се задоволи с това, което има – много бедна почва и полусянка. Метличината е много сухоустойчива.

Посяване

Метличината е едногодишно растение, има и двугодишни и много годишни. Всички те лесно се размножават със семена, които може да се посяват, както през пролетта – април, така и есента през октомври, като предварително се почиства дворното място и градината се освобождава от плевелите. Неговите големи семена се засяват в почвата по схема 5х5см. Късно растящите сортове следва да се разсаждат по схемата 30х30см, а нискорастящите 15х15см. Посеяните през пролетта метличини могат да зацъфтят още през есента, а посените през есента посиви – на следващата година. Семената се съхраняват в продължение на 3 години. Разделянето и разсяването на много летниците трябва да става през 3-4 години, иначе цъфтенето ще се наруши. Тяхното размножаване трябва да става в началото на лятото или в самия му край. Високо раслите сортове красиво изглеждат в групово засяване по-тревни площи и лехи, а ниско раслите подхождат за каменисти горички.

Многогодишни цветя

02345Многогодишни се наричат много цветя, защото те наистина могат да живеят много години. В градината обаче се държат не цветята, които могат да живеят, а онези, които със своя растеж и цветове създават приятно чувство у човека, т.е., които са красиви. Красотата обаче не е постоянно и неизменно качество. И цветята, както всички живи организми, следват общия път — детство, разцвет и старост. Ако в млада възраст им дадете добри условия, те по-късно ще ви се отблагодарят с растовитост и качествени цветове. Знайте обаче, че и най-добре отглежданите растения, щом застареят, стават все по-малко декоративни, докато стигнат до положение да съществуват, без да украсяват. Затова подновявайте системно вашите многогодишни цветя. Тези от тях, които имат разклонен корен, размножавайте чрез разделяне; които са с неразклонен корен, размножавайте чрез семена. При това засаждайте новите растения на ново място, защото мястото на майчиното им растение е обедняло за тях.

Не разчитайте само на вида и сорта. Условията, при които цветята се отглеждат, не са по-малко важни. Когато те са благоприятни, увеличава се не само броят на цветовете, но и техните размери; засилва се кичестостта им, подобрява се фор¬мата на цветните им листчета, цялото растение става по-декоративно. Ние отгледахме няколко сорта димитровчета при: различни условия, като образувахме две групи от растения: с еднаква възраст и във всяка група включихме по 5 растения от всеки сорт. Едната група отгледахме върху градинска почва,, а другата — в дълбоко обработена и наторена градинска почва. През лятото поливахме и окопавахме едновременно двете групи. Наторените растения станаха по-едри, дадоха много повече цветове и цветовете им станаха не само много по-едри, но и по-красиви. Така реагират на добрата агротехника и всички други цветя. Затова наторявайте вашите многогодишни цветя всяка есен и заривайте тора чрез дълбоко копане или риголване, а през лятото ги поливайте според нуждите им. Засаждайте ги на подходящо място и на достатъчно разстояние.

Друго важно условие за доброто състояние на многогодишните цветя е орязването на прецъфтелите им цветове, ако не ви са нужни семена. Правете го веднага след прецъфтяването.

Букети от цветя

02345Подборът на цветя за букети до голяма степен се определя от мястото, където ще бъде букетът. За стаи с по-слабо осветление или с по-тъмни мебели букети се правят от цветя с ярки и светли багри, с по-едри цветове и чисти линии., Обратно, за помещения с много светлина и преобладаващи, светли мебели букетите се правят от цветя с по-тъмни багри„ Когато става дума за мястото на букета, нека прибавим и това, че и отрязаният цвят се нуждае от светлина, но че преките слънчеви лъчи намаляват трайността му.

Местата на букетите в помещенията до голяма степен са определени — различни по големина и форма маси, бюфети,, ниски витрини, ниши и др.

Ваза с по-големи размери или амфора, поставена върху пода или върху подходяща подставка близо до него, действува много декоративно, стига в нея да има достатъчно цветя. Така може да украсите някой ъгъл или да подчертаете някоя старинна мебел.

 

Bouquet  Lilac  in the  kitchen  tableЗа декорация на трапезарията една ниска ваза или жардиниера върху масата само с няколко цвята е напълно достатъчна. За по-тържествени случаи — вечеря или обяд — по масата се нареждат малки стъклени вазички или жардиниери с ниски цветя. Така между приборите се създава кордон от цветя, който внася живот между порцелана, метала и стъклото.

Ако стаята е в битов стил, най-подходящи са букетите от наши стари градински цветя — невен, иглика, перуника, божур, люляк, маргарити, трендафил и др., — поставени в съответни битови съдове. Съвременната мебелировка на жилището предлага много по-големи възможности за растителна декорация и вие свободно можете да проявите усета си към красота.

Следва въпросът, в какво да се поставят букетите. Преди всичко във вази — малки и големи, различни по форма, багра и материал. Сега е модно да се използват и различни други съдове – кани, фруктиери, порцеланови, кристални, керамични и стъклени купи, различни декоративни съдове, старинни кутии за бижу и др. Те предлагат безброй възможности за изграждане на красиви, ефектни и оригинални композиции, където пак вашият вкус е от значение. При използването на плитките съдове е нужно в тях да се постави метален «таралеж», по който цветята да се набождат. Тези цветни композиции напомнят японското изкуство икебана. Обаче докато при икебана цветята и подреждането им имат религиозна основа, за другите народи те представляват хармония на багри и обем.

Запазване на отрязания цвят

02345Отрязаният цвят загива по различни причини: намаляване или силно колебание на дишането, запушване на проводящите съдове, изчерпване на хранителните вещества, нарушаване на равновесието между поетата и изразходваната вода, естеството на растенията, възрастта на цвета, температурата ‘на помещението и др. Затова и начините за запазването му са различни. И все пак има някои общи правила, които може да се приложат от всички домакини. Тези правила са насочени както към запазване на отрязания цвят, така и към опазване на растението, от което се взема цветът.

Казваме отрязан, а не откъснат цвят. Откъсването става, където и да е по стъблото, а отрязването се прави на 1 —2 мм над някой от листата на майчиното растение, и то с остър нож. Тогава при повечето от растенията от пъпката, която се намира в основата на листа, израства ново клонче и цъфтежът продължава. При късането тъканите се смачкват, стъблото трудно се възстановява, а дръжката на откъснатия цвят загнива. Затова посягайте към растението само с остър нож в ръка и режете така, че то бързо да се възстанови. Едновременно с това старайте се отрязаният цвят да има по-дълга дръжка. Тя позволява цветовете да се подреждат по-сполучливо във вазата и ги снабдява по-дълго време с хранителни вещества.

Отрязвайте цветовете рано сутрин, когато са най-свежи, и избирайте онези, които са пред разтваряне, понеже ще живеят по-дълго време. Предпочитайте кичестите цветове, защото са по-трайни от простите.

Преди да натопите цветовете във вазата, подновете отреза им, като ги подрязвате под вода. Така в техните проводящи съдове няма да навлезе въздух, който пречи на движението на водата. Такова подрязване е задължително за цветя, които отделят млечен сок, защото той бързо се втвърдява на въздуха, запушва проводящите съдове и цветята увяхват бързо.

Отглеждане на кактуси

02345Кактусите са разпространени предимно в Америка и главно из Мексиканското плато, поради което ги наричат зелени мексикански бурета. Те са около 2500 вида и всички имат обща основна особеност — силно развита водоносна тъкан и водно съдържание до 96%. С малки изключения, кактусите нямат листа. Зелените им части са видоизменени стъбла, които при някои видове наподобяват стълбове, при други – топки, при трети листоподобни плоскости и пр. Повечето от тях имат бодли и те завършват с кукички. Затова при убождане бодлите се измъкват трудно. Корените са слабо развити.

Всички изброени особености са приспособления, придобити през хилядолетията в борбата с пустинните условия, сред които кактусите живеят — места, където дъжд не вали по няколко месеца, а понякога и години и изведнъж — дъжд из ведро. Има места в Америка, където общото количество на дъждовната вода е по-голямо, отколкото у нас, но то пада в продължение само на няколко седмици, а през останалото време на годината царуват суша и палещо слънце. Само кактусите могат за този кратък период да поемат толкова вода, че да живеят с нея до новия дъждовен период, пък даже и повече. Американският селекционер Бърбенк е държал кактус четири години на сухо и обърнат нагоре с корените. Засаден след това, кактусът започнал отново да расте.

02345Кактусите от пустините изискват много слънце. Ако ги отглеждате при по-малко светлина и особено ако ги поливате наред с другите цветя, те така се деформират, че става трудно да се познаят. Бодлите им омекват и побеляват, а на някои даже изкарват листа. Но и когато външният им вид е запазен, те пак не цъфтят. Тук трябва да припомним описанията на някои пътешественици, които разказват как след дълга суша още след първия проливен дъжд се разцъфтяват хиляди цветове само за една нощ. Това е добро указание за любителите на кактусите. То показва, че цветните пъпки се залагат през сухия и горещ период и че дъждът само ги подтиква да нараснат и да се отворят. С оглед на това познавачите на кактусите се стараят да наподобят природните условия, като през лятото държат растенията дълго време без капка вода. Опи¬тайте този метод. Поставете кактусите на най-слънчево място. През пролетта разредете поливането, а през лятото го спрете, докато се покажат цветните пъпки. Тогава поливайте редовно и обилно. След прецъфтяването отново започнете да поливате по-малко, за да подготвите растенията за почивния им период, който протича през зимата.

Рохея и Сансивиера

02345РОХЕЯ  — полухраст, пренесен от Ю. Африка, където се противопоставя на сушата с месестите си, твърди листа. Те са трайни и наредени по стъблото в четири реда нагъсто. Растението дава и хубави червени цветове, събрани в гъст кичур по върха на разклоненията. Има няколко хибрида, чиито цветове са с друга багра.

Рохеята вирее в градинска пръст, примесена с угнил говежди тор и пясък, т. е.  по-тежка, но пропусклива. Тя нараства бавно и не се деформира лесно, но все пак нейното място трябва да бъде близо до прозореца. През зимата й сипвайте малко вода, а през лятото, когато се появяват цветовете, я поливайте редовно — поддържайте пръстта й влажна, но не и мокра. През топлото време тя се чувствува най-добре на тераса или балкон.

 

02345САНСЕВИЕРА, индийски меч, рицарски меч. Народното название е дадено въз основа на най-характерната особеност на растението — неговите дълги, панделковидни листа, твърди и изправени като меч. Стъблото й е късо подземно коренище, от което израстват много листа и изпълват саксията. Белезникавите напречни шарки по листата допълват красотата на това растение от Зап. Африка.

Още по-красив е вариететът му с белезникави ивици по периферията на листата.

Наред с декоративните си качества саисевиерата притежава и голяма устойчивост срещу сушата и недостатъчното осветление, а същевременно понася и пълно слънце. Ето защо – тя може да вирее във всеки дом. За нейното добро състояние е важно само да бъде в топло помещение и да се полива малко през зимата.

Към почвата не е взискателна — расте добре в смес от тежка градинска пръст, угнил оборски тор и пясък и не се нуждае от ежегодно сменяне на пръстта. Не се безпокойте,, когато корените й са се уплели изцяло. Растението така расте и предпочита малки съдове.

 

Ако сансевиерата се държи на светло, тя дава и цветове — бледозеленикави и ароматни. Размножава се лесно чрез разделяне, но за същата цел може да се използват и напречни късове от листата с дължина около 10 см и натопени във вода през лятото.

Видове цветя – Каланхое, Котиледон, Красула

02345КАЛАНХОЕ

Това е сравнително дребно месестолистно растение от Мадагаскар, което още в ранна пролет ви поднася дребните си огненочервени цветове, събрани като чадърче. Много често листата му окапват още пред цъфтежа. Може да помислите, че растението страда за вода? Обратно, това е от излишна вода. Следователно бъдете внимателни при поливането.

Каланхоето расте добре в смес от листовка, малко градинска пръст и пясък, в светло, но не много топло помещение. То е растение на късия ден. Залага цветовете си, когато денят не е по-дълъг от 10 часа. Размножава се лесно чрез клончета от стъблото, които се вкореняват при обикновени условия — без влажен въздух около тях.

02345КОТИЛЕДОН — красив южноафрикански вид с месести, гладки, закръглени, срещуположни листа с червеникава периферия и покрити с белезникав восъчен налеп (фиг. 32). Има яркочервени цветове, разположени чадърообразно. Растенията обичат, слънчево място и добър дренаж. Подхожда им градинска почва, примесена с пясък, при равномерно поливане и с малко вода. Те не са взискателни към въздушната влажност. Размножават се чрез вкореняване на листа във възсух пясък.

 

КРАСУЛА

Има няколк02345о красули, които заслужават вниманието на домакините, особено за помещенията, отоплявани с радиатори. Те са растения с месести стъбла и месести листа, поради което не страдат от суша, нито от сухия въздух на помещенията през зимата. Освен това не са взискателни към почвата и се размножават много лесно. Достатъчно е да забодете клонче във възсуха пръст и да го поливате оскъ- дно, за да не загние, и то ще се вкорени за 2—3 седмици.

Видът обликва е храст, който в отечеството си достига голяма височина, но при стайна обстановка е сравнително ниско и разклонено растение, което започва да цъфти, щом достигне 40—50 см. Цветовете му са розови и се появяват през лятото, а постоянната декоративна част на растението са неговите листа. Те имат червеникав оттенък, покрити са с восъчен налеп и почти нямат дръжки.

Видът арборесценс прилича на първия вид, но листата му са сивкавозелени.

И двата вида растат бавно, поради което растенията не се деформират, ако осветлението им е достатъчно и ако се поливат оскъдно. По естество те са деца на слънцето, поради което през лятото се чувствуват добре на открити места в градината или по слънчевите тераси. Тогава и листата им добиват характерната си багра.

Третият вид е ликоподиоидес. Той е значително по-различен от първите два. Има дребни, тъмнозелени, изострени листа, наредени по стъблото в четири реда и така нагъсто, че се залягат един друг. Вследствие на това стъблото придобива четириъгълна форма и наподобява плетен кордон (верижка) от кожа или от метал. Растенията са дребни, нарастват бавно, през лятото предпочитат полусенчесто място в градината и умерено поливане, а през зимата — повече светлина и оскъдно поливане.

Ешеверия

02345Видовете на рода ешверия растат предимно из Мексико, Тексас и Калифорния. Те са месесто стъблени, с трайни, месести листа, събрани в розетка. При някои от видовете стъблото е толкова късо, ,че розетките до¬пират до земята. Като изключим нуждата на растенията от много светлина, всичко останало по отглеждането им е много лесно. Те растат в почвена смес, в която преобладава пясъкът — смес от градинска пръст, малко прегорял говежди тор- и повече едър пясък. През лятото ги поливайте редовно, а през зимата — много рядко и с незначително количество вода. Ако и през зимата почвата е влажна, ешвериите нарастват при недостиг на светлина и розетките им се разреждат. Когато поради възрастта на растението стъблото стане високо или розетката се деформира, постъпете така: отрежете розетката непосредствено до най-долния й лист и я забодете в съд с пясък или със смес от пясък и малко градинска пръст.

02345Забодете я така,, че тя едва да навлезе в пясъка. Прикрепете я и я полейте, за да прилепне пясъкът до нея. След това я поливайте много рядко и с малко вода. Ако времето е топло (а това трябва да става през лятото), новите корени ще се появят след 2—3 седмици. Така ще получите красиво, ниско растение — с голяма розетка, а почти без стъбло. Старото стъбло на растенията запазвайте. От него израстват странични розетки, които също можете да вкоренявате и така да размножавате ешвериите. За размножаване можете да използвате и семената, но растенията, получени от семе, растат бавно. Ако въпреки това искате да използвате семената, засявайте ги в песъчлива почвена смес, покривайте ги съвършено леко, защото са ситни, и ги поливайте оскъдно.

Измежду най-красивите видове са и следните:

Ешверия деренбергии с ниско стъбло и с листа, покрити с восъчен налеп, поради което се белеят, а върховете им са червеникави. Листата са сравнително дребни, розетките — гъсти, а цветовете — червени.

Дребнолистна ешверия  — растение без стъбло, с дребни белезникави, изправени листа, покрити с власинки и събрани в гъста розетка. Често в пазвата на листата се по¬явяват нови розетки, които изскачат извън розетката-майка. Цветовете са червени, напръскани с жълти петна.

Ешверия секунда — растенията обикновено са без стъбла или имат къси стъбла и образуват нови стъблени повлекла, които завършват с нови розетки.

Каква е идеалното осветление за отглеждане на цветя

02345Пак в зависимост от родината на цветята те имат различно отношение към осветлението. Цветята от областите около екватора, където денят и нощта са почти равни през цялата година, растат За домакините е важно да знаят, че продължителността и силата на слънчевото осветление в помещенията може да се регулират, като се допълнят или изцяло се заменят с осветлението от електрическите лампи. За улеснение ще дадем резултатите от опити, проведени с някои цветя.

При друг опит цветята били отглеждани също без слънце, но при по-силно електрическо осветление (100—200 вата на 1м2) в продължение на 171/2—221/2 часа на денонощие и много от тях се развивали нормално.

Ето техните имена:

Антиринум (кученца), Аспарагус спренгери, Бегония рекс (бегония царска), Бегония семперфлоренс (бонка), Винка елегантисима, Винка майор, Винка минор, Глоксиния, Аспидистра елациор Дифенбахия сегине Драцена, много видове Ешверия, Красула арборесценс Нефролепис екзалтата бостони, Календула (невен), Калцеолария, Лалета, Пеларгониум, различни видове Рихардия етиопика (кала) Салвия (пламък), Сентполия йонанта Флокс, различни видове Хиацинтус (зюмбюл), Цикламен персикум (циклама), Цинерария (сенецио), Панданус вейтчии Пеперомия кордата Пеперомия сандерсии Сансевиера трифасциата Седум, различни видове Традесканция виридис Традесканция флуменензис Фикус еластика Фикус пумила, различни видове Филадендрон.

02345Свойството на изброените растения да виреят добре, когато се осветяват само с обикновени електрически лампи, показва, че с тях може да се украсят и помещения, където слънцето не прониква.

Има и друга особеност при цветята, която е от голямо значение, но мнозина я пренебрегват, а именно, че горната повърхност на листата е всякога по-зелена от долната и че главно тя приема светлината. Следователно растенията трябва да се поставят така, че лъчите на слънцето или на изкуствените източници да падат върху горната повърхност на листата им. Трябва да се спазва още едно условие — по листата да няма прах. Често се говори, че растенията не можели да растат, защото прахът запушвал дихателните им устица. Тези устица обаче са разположени предимно на долната повърхност на листа, а прахът се натрупва отгоре. Освен това един, макар и тънък пласт прах отразява силно светлината и, разбира се, пречи много на растението. Оттук заключаваме, че растенията трябва да се поддържат чисти от прах.

Произход на цветята

02345Широко е понятието цветя. Под това име някои разбират само растенията, които имат красиви цветове, а на онези, които не цъфтят, дават различни названия — тревичка, зеленото и пр. Други наричат цветя всички декоративни тревисти растения, независимо от това, дали те цъфтят или имат само красиви листа, като включват и храстите, отглеждани в саксия. Трети в понятието цветя включват и градинските храсти. Ние ще се присъединим към третата група и ще занимаем нашите читатели с някои цъфтящи и листнодекоративни тревисти и храстовидни растения.

ПРОИЗХОД НА ЦВЕТЯТА.

Свикнали сме да разделяме цветята на саксийни и градински. Природата обаче не е създала растения за саксии. Те всички са възникнали при определена природна среда и са пригодени към нея. Когато човекът, пленен от красотата им, е пожелал да ги премести в жилището си, независимо от това, къде се намира то, за много от цветята се наложило да растат в съдове. И колкото по на север (за Северното полукълбо) живее човекът, толкова повече цветя стават саксийни. Сега обществото разполага с хиляди видове от различни географски ширини и климатични области. Едни от тях произхождат от влажните тропически гори, където растат или в почвата, или по дърветата, други са взети от пясъците на пустините, трети са пренесени от субтропичните области и у нас се държат като полузимоустойчиви (хортензията, хризантемите, крушката и др.), четвърта група са растения на други континенти, но са взети от области с умерен климат и у нас растат добре в открити площи. Това ни задължава да знаем повече за родината на цветята — за нейните температурни условия, валежи, слънчево осветление, почва, за всичко, което се нарича външна среда, — ако искаме по-малко да страдат нашите затворници в саксии.

02345Наред с естествените видове човекът се радва и на много други, създадени от него (селекционирани), като при някои цветя селекционираните форми са много повече от естествените. Например розите, лалетата, гладиолусите, хризантемите и др. са представени с по няколко хиляди сорта. И всичко това е предизвикано от нуждата на човека да има край себе си все по-красиви и по-интересни цветя, от неговото чувство на естетика. Селекционираните растения подобно на естествените видове запазват свойството си да изискват за развитието си условията, при които са съществували родителските им видове. Затова и при тях също е нужно да знаем повече за географския произход и незимоустойчивите потомци да ограничим в саксии.

И така ние узаконяваме термина саксийни цветя, т.е., растения, които трябва да се отглеждат в помещения.