Пачи крак
Ако през летните горещини, разхождайки се из гората, се озърнете насам-натам, току-виж сте забелязали из някой храст да се подава същински пачи крак. В гората пачи крак!? Не се учудвайте. Това, е гъба, на която плодното тяло досущ прилича на пачи крак. Какви ли не чудеса върши природата!
С жълтеникавооранжевия си цвят, единично или по-често на групи, тази гъба ярко се откроява над зелената трева на горските поляни или тъмнозеления килим от мъхове. Шапката й отначало, е заоблена, но впоследствие природата придобива фуниевидна форма с вълнообразен ръб. Отдолу вместо пластинки по пълното, месесто пънче слизат плисирани гънки. Среща се в широколистните и иглолистните гори, високо в планината.
Внимавайте само вместо пачи крак да не наберете отровната светеща миризливка! Тези две гъби много си приличат. Светещата миризливка ще различите от пачия крак по това, че шапката й, е покрита с тънки, неотделими влакънца, а ръбът й, е гладък и подвит надолу. Пънчето в долния си край изтънява и, е заострено. Расте лятно, есенно и зимно време на снопчета по корените на широколистните дървета и в основата на дънерите.
Гъбите са неделима част от гората. Те до такава степен са свързани с горските насаждения, че без тях животът им ще бъде не само труден, а понякога и невъзможен. По поляните и по самите дървета ще забележите гъби. Навсякъде има гъби. Има полезни и безобидни гъби, но има и паразити за дърветата, но вкусни за ядене от хората. Такава гъба, е пънчушката. Тя, е паразит. Расте върху корените на дърветата – бор, смърч, дъб и други, откъдето получава наготово храната си. Като напада и разрушава корените, тя често причинява пожълтяване и окапване на листата, а понякога от нея загива и дървото.
Шапчицата на тази гъба, е тънка с жълтеникав цвят. От начало формата й, е сводеста, а пластинките забулени отдолу с бяло кръгло було, захванато за пънчето и ръба на шапчицата. След време шапчицата се разширява, булото се разкъсва и остава да виси като пръстенче на дългото пънче. Освен по живи дървета, тя расте и по гниещи стъбла и пънове, откъдето носи името си пънчушка. Отровният й двойник, е зелената мухоморка. Пънчушката се различава от нея най-вече по това, че при нея липсва в основата на пънчето обвивката, наречена волва, характерна за мухоморките.