Това е едно много древно растение, верен спътник на ръжта, така както макът е спътник на пшеницата. Там, където сеят ръжта, непременно се появява, неизвестно от къде и червената метличина. Метличината цъфти продължително през лятото. Понякога есента може да има и второ цъфтене. Най-ранната метличината е с големина и височина около 50см, обилно цъфти през май – юли с пухкав бял, лилав или розов цвят в зависимост от сорта. В средата на лятото (през юни – юли) цветовете на метличината в бяло са до 60см, от коити има два превъзходни сорта:
Стинбергил – с големи малинови цветове с бяла среда и още по-голям Джон Котс с розово-жълти цветове. Тяхната височина е най-много (80-150см) и цъфтят в средата на лятото, а върху плътните им стебла се разполагат жълти топки. На метличината на практика не й трябва голяма грижа. Изисква слънце и идеално рохка почва (на нея й е нужно калций), но може да се задоволи с това, което има – много бедна почва и полусянка. Метличината е много сухоустойчива.
Посяване
Метличината е едногодишно растение, има и двугодишни и много годишни. Всички те лесно се размножават със семена, които може да се посяват, както през пролетта – април, така и есента през октомври, като предварително се почиства дворното място и градината се освобождава от плевелите. Неговите големи семена се засяват в почвата по схема 5х5см. Късно растящите сортове следва да се разсаждат по схемата 30х30см, а нискорастящите 15х15см. Посеяните през пролетта метличини могат да зацъфтят още през есента, а посените през есента посиви – на следващата година. Семената се съхраняват в продължение на 3 години. Разделянето и разсяването на много летниците трябва да става през 3-4 години, иначе цъфтенето ще се наруши. Тяхното размножаване трябва да става в началото на лятото или в самия му край. Високо раслите сортове красиво изглеждат в групово засяване по-тревни площи и лехи, а ниско раслите подхождат за каменисти горички.