Вечнозелено растение със стройни, бамбуковидни стъбла и издължени, широки до 18 см листа в контрастиращи багри от тъмнозелено до масленожълто, чиято долна част представлява по-бледо копие на окраската от горната.
За да бъде здраво и да расте пищно, на ктенантето му трябва висока и равномерна температура – около 15-21° С през растежния сезон и минимум 12° С през зимата. От прекалено изстудяване листата му омекват и стават по-уязвими за вредители и заболявания.
Не бива да се оставя под директните слънчеви лъчи, за да не изгорят и да не се нагърчат листата му.
Идеалният вариант е непрякото осветление на стая със северно изложение. През зимата нуждата на растението от добро огряване става още по-чувствителна. Полива се редовно, през цялата година. Почвата трябва да се поддържа влажна (в никакъв случай да не стига до пълно изсъхване), но не подгизнала. Препоръчва се напояване с хладка, мека вода.
Има потребност от високо ниво на атмосферна влажност, затова под саксията му трябва да има чинийка с мокри камъчета. Не е без значение и оросяването на листата.
Торят се само стабилизираните растения – на всеки 14 дни. Използва се подхранващ препарат за стайни растения, разреден двойно спрямо указаната доза.
Ако е нужно, се пресажда в пръст с ниско калциево съдържание. Новата саксия не бива да бъде много голяма. Екземплярите с широки листа трябва да бъдат оросявани редовно с вода, бедна на варовик (дъждовната например), за да се избягнат неестетичните отлагания по лъскавата им повърхност.
Наситенозелените листа на ктенантето са нашарени с кремави ивици, а долната им страна е по-светла.
ПРОБЛЕМИ И РЕШЕНИЯ
Въпреки че се нуждае от висока влажност, растението трябва да бъде и отлично проветрено (въздушните течения са противопоказани), за да избегне риска от гъбични заболявания като ботритиса.