Стопанството
Човечеството в своето развитие е преминавало през различни етапи. В началото е бил съответният индивид. Постепенно се създавали семейства, племена, държави, междудържавни съюзи. И колко по-сложни ставали, толкова повече дейности е трябвало да извършат. Защото, за да съществува една държава, трябва да отстоява независимостта си, да произвежда блага за прехранването на населението си. С една дума да обособи свое национално стопанство.
Какво всъщност представлява националното стопанство? Това са всички дейности, които се извършват за придобиването на материални и нематериални блага на дадената страна. В много случаи това определение се отнася и за икономиката.
Дори и отделните домакинства имат своето стопанство, но естествено, че мащабите са много по-различни.
Но не може едно стопанство да се развива на самотек. Необходими са инструменти за регулирането му. Такива се явяват от една страна пазарното регулиране – саморегулирането, от друга – държавното регулиране, тоест държавната намеса със съответните законови инструменти.
Всяко стопанство трябва да си отговори на няколко въпроса: видове материални и нематериални блага, които ще се произвеждат; какви средства и способи ще са необходими за тази цел и накрая за кого са предназначени те.
Бихме могли да обособим различни типове национално стопанство:
1. Пазарно стопанство.
2. Централизирано планово стопанство.
3. Смесено стопанство.
Всеки тип има своите предимства и недостатъци. При пазарното стопанство предимството е, че съществува частната собственост, която пък е генератор на конкуренция, пазарното ценообразуване, икономическата свобода, държавата не се намесва в дейността на индивида.
Но пък има и доста сериозни недостатъци: На първо място ще споменем възможността за явяването на монополизъм с ограничаване на конкуренцията . Това пък води до монополно ценообразуване. Друг недостатък се оказва предпоставките за инфлация и безработица. И не на последно място ще споменем опасността от екологична катастрофа.
Вторият тип също има своите предимства и недостатъци. То е базирано на социалистически разбирания и постулати за развитието на стопанството. А те са: обществена собственост, централна координация, административен контрол, колективни решения.
Като предимство ще споменем, този вид е по-адекватен в кризисни ситуации (войни, природни бедствия и катаклизми).
Недостатъците също не са за пренебрегване. По принцип качеството е занижено, неефективно производство, бюрокрация, срастване на политически и икономически структури, ограничен пазар.
Третият тип е съвременният модел на национално стопанство. При него са спазени принципите на пазарното стопанство, като частна собственост, свободната инициатива и ценообразуване, както и конкуренцията от една страна, но пък всичко това е под контрола на обществените институции, които също са контролируеми. Тук държавата дава свобода на действие и се намесва само, за да регулира непряко стопанската дейност. Освен това държавата финансира и подпомага социалните придобивки, здравеопазването и образование на населението.
И при този тип стопанство със сигурност има и недостатъци, но общо взето за сега това е най прогресивното стопанство на цялото човечество. И като такова се използва в много страни по света, за да се даде възможност на човечеството да върви към прогрес и благоденствие.