В зависимост от характера на стоманобетонните конструкции, бетонът трябва да притежава необходимата якост, да осигурява необходимото сцепление с армировката и да предпазва армировката от корозия.
Физико-механичните свойства на бетона зависят от якостта на образувалия се циментен камък и от качествата на инертните материали. Или, казано по-подробно, физико-механичните свойства на бетона зависят от качеството и количеството на цимента, от качествата и зърнометричния състав на чакъла и пясъка, от водоциментовото отношение, от начина на приготовляване и изливане на бетона, от температурно-влажностния режим и др. Якостта на бетона на натиск, на опън, на хлъзгане и на срязване е различна и зависи от посочените фактори.
Като свързващо вещество в бетона най-често се използува портландцимент с марка най-малко 300. В някои случаи, където това е необходимо, се използува и пуцолановият портландцимент, шлакопортландциментът, както и алуминиевият портландцимент. Изборът на един или друг вид цимент зависи от характера и изискванията към стоманобетонната конструкция. За якостта и деформационните свойства на бетона особено важна роля играе водоциментовото отношение или по-специално количеството на водата при приготовляването му. За да се извърши химическата реакция между водата и цимента, необходимо е водоциментово отношение от 0,20 до 0,25. На практика обаче поради прилаганата технология и възможността за изливане на различните видове стоманобетонни конструкции се работи с=0,Зч-0,7. За монолитни стоманобетонни конструкции това отношение е 0,5-1-0,7, а за предварително напрегнати и сглобяеми стоманобетонни конструкции 0,3-4-0,5, тъй като съществува възможност за прилагане на по-съвършена технология при направа на бетона, съпроводена с по-ефикасно вибриране, пресуване и др.
Както се вижда, в единия и в другия случай след свързването в бетона остава значително количество излишна вода. Известна малка част от тази вода се отстранява, като встъпва допълнително в реакция в процеса на втвърдяването на бетона с нехидратизирали циментени зърна, а останалата запълва микропорите (капилярите) на циментения камък и постепенно през продължителния процес на втвърдяването му се изпарява.