Кактусите са разпространени предимно в Америка и главно из Мексиканското плато, поради което ги наричат зелени мексикански бурета. Те са около 2500 вида и всички имат обща основна особеност — силно развита водоносна тъкан и водно съдържание до 96%. С малки изключения, кактусите нямат листа. Зелените им части са видоизменени стъбла, които при някои видове наподобяват стълбове, при други – топки, при трети листоподобни плоскости и пр. Повечето от тях имат бодли и те завършват с кукички. Затова при убождане бодлите се измъкват трудно. Корените са слабо развити.
Всички изброени особености са приспособления, придобити през хилядолетията в борбата с пустинните условия, сред които кактусите живеят — места, където дъжд не вали по няколко месеца, а понякога и години и изведнъж — дъжд из ведро. Има места в Америка, където общото количество на дъждовната вода е по-голямо, отколкото у нас, но то пада в продължение само на няколко седмици, а през останалото време на годината царуват суша и палещо слънце. Само кактусите могат за този кратък период да поемат толкова вода, че да живеят с нея до новия дъждовен период, пък даже и повече. Американският селекционер Бърбенк е държал кактус четири години на сухо и обърнат нагоре с корените. Засаден след това, кактусът започнал отново да расте.
Кактусите от пустините изискват много слънце. Ако ги отглеждате при по-малко светлина и особено ако ги поливате наред с другите цветя, те така се деформират, че става трудно да се познаят. Бодлите им омекват и побеляват, а на някои даже изкарват листа. Но и когато външният им вид е запазен, те пак не цъфтят. Тук трябва да припомним описанията на някои пътешественици, които разказват как след дълга суша още след първия проливен дъжд се разцъфтяват хиляди цветове само за една нощ. Това е добро указание за любителите на кактусите. То показва, че цветните пъпки се залагат през сухия и горещ период и че дъждът само ги подтиква да нараснат и да се отворят. С оглед на това познавачите на кактусите се стараят да наподобят природните условия, като през лятото държат растенията дълго време без капка вода. Опи¬тайте този метод. Поставете кактусите на най-слънчево място. През пролетта разредете поливането, а през лятото го спрете, докато се покажат цветните пъпки. Тогава поливайте редовно и обилно. След прецъфтяването отново започнете да поливате по-малко, за да подготвите растенията за почивния им период, който протича през зимата.