Пачакути Инка Юпанки, е един от най-известни императори на древната територия Куско. Той, е един от най-великите императори на инките и управлява в течение на десетилетия. В днешната статия ще обърнем малко повече внимание на неговата личност, разбиранията му за света и още доста любопитни факти около живота му.
Пачакути, е бил деен човек, но също така, е обичал реда и дисциплината. От все сърце, е вярвал, че обществото и империята биха могли да преуспяват само, ако всеки си знае мястото. Той, е бил привърженик на строго централизираната власт. На върха на държавната йерархия, е трябвало да стои един-единствен всемогъщ, обаче мъдър и ласкав владетел, и благодарение на неговите способности, правилно управляваната държава щяла да допринася за благото на всички.
Пачакути си представял държавата като жив организъм. Не само, че всеки в нея трябвало да си знае точното място, ясно определеното социално положение, но всеки трябвало да си знае задачата и работата, която имал в империята. Деветият Инка много мразел ленивите, осъждал всеки, който седи със скръстени ръце. В неговата държава всеки трябвало да работи – и богатият, и бедният. И всеки гражданин на Тахуантисую бил длъжен да работи за империята, а тя според схващанията на Пачакути, е трябва добре да се грижи за гражданите си.
За да преуспява светът, който бил ръководен от Синовете на Слънцето, Пачакути започнал да издава закони. Неговото законодателство, каквото няма в цяла индианска Америка, се отнася не само за държавните работи, но решава и други въпроси от гражданското и наказателното право. Законите издадени от деветия Инка важели в Перу, без промени чак до испанското нашествие.
Възгледите си Пачакути изложил не само в многобройните си закони, но и в редица философски и други принципи, които са се запазили и до днес благодарение на летописците. Ето и някои от най-интересните:
„Лекарят или билкарят, който не познава свойствата на билките или знае само свойствата на някои и не се стреми да научи всичките, знае малко или нищи.”
„Нетърпението, е признак за подъл характер и заслужава презрение.”
„Пиянството, гневът и глупостта са си лика-прилика – само, че първите две са доброволни и временни състояния, а третото, е постоянно”.