Поливането е единственият начин, по който растенията се снабдяват с вода. То е и най-болният въпрос за домакините. Честите загуби на растения, причинени от неправилно поливане, заставят домакините да задават все един и същ въпрос: «Кажете колко пъти в седмицата да поливам цветята и по колко чаши вода да им сипвам? В същност въпросът би трябвало да бъде по-сложен — да се включат качествата на водата, Времето на поливането, състоянието на растенията видът им, сезонът и др. Този въпрос е комплициран, но все пак съществуват и правила.
Водата съставлява около 80% от теглото на растенията и за усвояване на 1 г сухо вещество растенията трябва да всмучат 300—800 г почвен разтвор. От друга страна, излишната вода трябва да излезе. Други цветя пък, каквато е кливията, не завяхват при изсъхнала почва, макар че животът им е смутен. Затова не чакайте да извехнат листата, за да полеете растенията, нито поливайте завехнали растения, преди да проверите състоянието на влагата в пръстта им. Градинарите познават нуждата на растенията от вода по звука, който саксията издава при почукване. Мократа пръст звучи тъпо, а сухата — ясно. За разпознаване на звука обаче е нужно школувано ухо, поради което не препоръчваме този начин на домакините. За големите съдове е по-лесно да определите дали пръстта е суха или влажна, като стиснете част от нея в шепа. Ако след отваряне на ръката пръстта остане на топка, влагата е достатъчна; ако се разпилее, има нужда от поливане.
Избягвайте както продължителното засушаване, така и преполиването. Недостатъчната влага затруднява растежа на растенията и смущава цъфтежа им, а излишната вода изпъжда въздуха от почвата и пречи на дишането на подземните части. Освен това в продължително мокрите почви отделеният при дишането на корените въглероден двуокис остава във водата. В такъв случай тя придобива кисела реакция, разтваря повече минерални соли, а те при изпаряване на водата излизат на повърхността на пръстта и образуват кора. Това явление се нарича вкисване.