РОХЕЯ — полухраст, пренесен от Ю. Африка, където се противопоставя на сушата с месестите си, твърди листа. Те са трайни и наредени по стъблото в четири реда нагъсто. Растението дава и хубави червени цветове, събрани в гъст кичур по върха на разклоненията. Има няколко хибрида, чиито цветове са с друга багра.
Рохеята вирее в градинска пръст, примесена с угнил говежди тор и пясък, т. е. по-тежка, но пропусклива. Тя нараства бавно и не се деформира лесно, но все пак нейното място трябва да бъде близо до прозореца. През зимата й сипвайте малко вода, а през лятото, когато се появяват цветовете, я поливайте редовно — поддържайте пръстта й влажна, но не и мокра. През топлото време тя се чувствува най-добре на тераса или балкон.
САНСЕВИЕРА, индийски меч, рицарски меч. Народното название е дадено въз основа на най-характерната особеност на растението — неговите дълги, панделковидни листа, твърди и изправени като меч. Стъблото й е късо подземно коренище, от което израстват много листа и изпълват саксията. Белезникавите напречни шарки по листата допълват красотата на това растение от Зап. Африка.
Още по-красив е вариететът му с белезникави ивици по периферията на листата.
Наред с декоративните си качества саисевиерата притежава и голяма устойчивост срещу сушата и недостатъчното осветление, а същевременно понася и пълно слънце. Ето защо – тя може да вирее във всеки дом. За нейното добро състояние е важно само да бъде в топло помещение и да се полива малко през зимата.
Към почвата не е взискателна — расте добре в смес от тежка градинска пръст, угнил оборски тор и пясък и не се нуждае от ежегодно сменяне на пръстта. Не се безпокойте,, когато корените й са се уплели изцяло. Растението така расте и предпочита малки съдове.
Ако сансевиерата се държи на светло, тя дава и цветове — бледозеленикави и ароматни. Размножава се лесно чрез разделяне, но за същата цел може да се използват и напречни късове от листата с дължина около 10 см и натопени във вода през лятото.