В древния свят числото седем се смятало за божествено и магическо. Седем били небесните тела – Слънцето, Луната и петте открити дотогава планети, седем били дните в седмицата. Плеядата също почивала на това число; седем били дъщерите на Атлант, седем били морските нимфи, превърнати в съзвездние от бога на боговете Зевс. Седем били мъдреците на Елада. Поради това няма нищо чудо, че и чудеса на света са седем на брой.
– Египетските пирамиди – дело на фараоните от няколко династии
– Висящите градини на Семирамида във Вавилон, с канали и пищна растителност
– Статуята на Зевс в Олимпия, дело на склуптора Фидий, от злато и слонова кост, изваяна специално за Олимпийските игри през 430 г.пр.н.е.
– Мавзолеят в Халикарнас – гробница на царя на Кария, Мавзол; висок 42 метра и украсен от склупторите Скопас, Леохарес и др. (375 – 351 г.пр.н.е)
– Родопският колос, 34-метрова бронзова статуя на бог Хелиос (285 г.пр.н.е) от Харес, издигната при входа на пристанището на остров Родос.
– Александрийският фар – построен на остров Фаров в град Александрия, Египет, ок. 240г.пр.н.е. от Сострат от Книдос, с височина 180 метра.
Всяко едно от чудесата на света било дело на човешкия гений и поразявало въображението на тогавашните хора. Най-напред със своите гигантски размери. След това с умението, знанието и техниката, с които било построено. Не на последно място – със своето великолепие, блясък и величие. И накрая, всяко едно от седемте чудеса на света обладавало някакви странни свойства.
Чудесата били построени от незапомнени времена до III в.пр.н.е. Намирали се в Египет, Мала Азия, Елада, в т.ч. на острови в Средиземно море. За съжаление, за някои от тях днес, е останал само споменът.
Докато в днешно време, древния и средновековния човек сериозно би се зачудил, кои от постиженията на съвременния свят да причисли към чудесата на света. Каналите свързващи морета и океани; небостъргачите, летищата и космодрумите; влаковете и леките коли, параходите и подводниците, електричеството, самолетите, интернет, телевизията или космическите полети.