Представителите на тази група с приспособленията си срещу сушата и горещините в родината си предлагат разнообразие от форми. Същевременно те са измежду най-подходящите растения за помещенията, стига да намерят там достатъчно светлина. Не се нуждаят от често поливане, растат в сравнително бедна почва и не изискват подхранване.
В природата има около 200 вида алое, от които 110 растат из девствените гори на Америка, а останалите — главно из Етиопия, Арабия и Индия. Всички са с месести стъбла, с назъбени и месести листа. Цялата външност на растенията показва, че те са приспособени да поемат много вода, когато вали дъжд, и да живеят дълго врем; на суша, без да страдат. За жилището подхождат видовете с по-малки размери, от които ще споменем три, пренесени от Ю. Африка.
Дървовидно алое
В родината си растенията достигат 4 м височина, но при стайно отглеждане едва достигат 1 м и не дават цветове. Листата им наподобяват остър, назъбен език с бодли по периферията (виж фиг. 80). Имат лечебни свойства, защото съдържат алонин, който стимулира обмяната на веществата и жизнената дейност на организма. Установено е също, че ако с разцепен лист от това алое се намаже рана от изгаряне, тя заздравява бързо. Понеже растението у нас не дава семена, размножава се с клончета, които се вкореняват много лесно и без да се създава влажен въздух около тях.
Нискостъблено алое
Неговото стъбло почти не се вижда — закрито е от големия брой листа (около 20), които образуват сбита розетка над саксията. И при този вид листата имат бодли по периферията, носа значително по-широки в сравнение с листата на първия вид и растението е по-красиво. То често дава и цветове, които са разположени в грозд върху цветоносно стъбло с височина 30—40 см. Баграта им е червена. Въпреки това растенията са предимно листнодекоративни. Стъблата им не се разклоняват и стъблени резници не могат да се правят. Затова размножаването става чрез семена.