Народът ги нарича тревичка, защото спира вниманието си върху декоративната част на растенията — техните листа. Всъщност това, което наричаме листа, са видоизменени клончета, а листата са превърнати в дребни люспи или трънчета. Цветчетата са дребни, белезникави и не увеличават красотата на растенията. По-интересни са червените топчести плодчета, които се образуват върху женските растения (има женски и мъжки растения).
Едролистен аспарагус.
Пренесен е от Зап. Африка и Натал. Разпространен е повече от другите видове, защото е по-малко взискателен. Понася по-ниска температура и може да прекара зимата при температура 6—10°С, стига да се полива умерено. През лятото изисква много вода и ако не се полива редовно, бързо образува подземни грудки, които изпълват саксията. Тези грудки трябва да се премахват периодически — през пролетта, когато се сменя саксийната пръст. Добре отгледаните растения образуват гъста маса от падащи стъбла и листа с наситена зелена багра.
Дребнолистен аспарагус
И този вид произхожда от Ю. Африка, но е значително по-нежен от първия. Стъблата му не са нито изправени, нито катерливи, нито падащи. Те са тънки и полуизправени, а горната им разклонена част заема хоризонтално положение. Многобройните нишковидни листа’ придават лекота на растението. Видът не образува под¬земни грудки и се отглежда в по-малки саксийки в сравнение с едролистния аспарагус. По-деликатен е и през зимата изисква температура 15—18°С. Нуждае се от повече светлина и по-влажен въздух. Цъфти сравнително рядко.
Булченски аспарагус
Има същия географски произход, но се различава значително от първите два вида. Стъблата му са нежни, дълги и падащи, а листата – широки, сърцевидни, със заострен връх и лъскави. Нарича се булченски, понеже с него са гарнирали свещите на младоженците.
И трите вида растат добре в почвена смес, съставена от равни части градинска пръст, угнил оборски тор, листовка и пясък. За дребнолистния аспарагус се увеличава количеството на листовката.