Това е сравнително дребно месестолистно растение от Мадагаскар, което още в ранна пролет ви поднася дребните си огненочервени цветове, събрани като чадърче. Много често листата му окапват още пред цъфтежа. Може да помислите, че растението страда за вода? Обратно, това е от излишна вода. Следователно бъдете внимателни при поливането.
Каланхоето расте добре в смес от листовка, малко градинска пръст и пясък, в светло, но не много топло помещение. То е растение на късия ден. Залага цветовете си, когато денят не е по-дълъг от 10 часа. Размножава се лесно чрез клончета от стъблото, които се вкореняват при обикновени условия — без влажен въздух около тях.
КОТИЛЕДОН — красив южноафрикански вид с месести, гладки, закръглени, срещуположни листа с червеникава периферия и покрити с белезникав восъчен налеп (фиг. 32). Има яркочервени цветове, разположени чадърообразно. Растенията обичат, слънчево място и добър дренаж. Подхожда им градинска почва, примесена с пясък, при равномерно поливане и с малко вода. Те не са взискателни към въздушната влажност. Размножават се чрез вкореняване на листа във възсух пясък.
КРАСУЛА
Има няколко красули, които заслужават вниманието на домакините, особено за помещенията, отоплявани с радиатори. Те са растения с месести стъбла и месести листа, поради което не страдат от суша, нито от сухия въздух на помещенията през зимата. Освен това не са взискателни към почвата и се размножават много лесно. Достатъчно е да забодете клонче във възсуха пръст и да го поливате оскъ- дно, за да не загние, и то ще се вкорени за 2—3 седмици.
Видът обликва е храст, който в отечеството си достига голяма височина, но при стайна обстановка е сравнително ниско и разклонено растение, което започва да цъфти, щом достигне 40—50 см. Цветовете му са розови и се появяват през лятото, а постоянната декоративна част на растението са неговите листа. Те имат червеникав оттенък, покрити са с восъчен налеп и почти нямат дръжки.
Видът арборесценс прилича на първия вид, но листата му са сивкавозелени.
И двата вида растат бавно, поради което растенията не се деформират, ако осветлението им е достатъчно и ако се поливат оскъдно. По естество те са деца на слънцето, поради което през лятото се чувствуват добре на открити места в градината или по слънчевите тераси. Тогава и листата им добиват характерната си багра.
Третият вид е ликоподиоидес. Той е значително по-различен от първите два. Има дребни, тъмнозелени, изострени листа, наредени по стъблото в четири реда и така нагъсто, че се залягат един друг. Вследствие на това стъблото придобива четириъгълна форма и наподобява плетен кордон (верижка) от кожа или от метал. Растенията са дребни, нарастват бавно, през лятото предпочитат полусенчесто място в градината и умерено поливане, а през зимата — повече светлина и оскъдно поливане.