Това е сравнително дребно месестолистно растение от Мадагаскар, което още в ранна пролет ви поднася дребните си огненочервени цветове, събрани като чадърче. Много често листата му окапват още пред цъфтежа. Може да помислите, че растението страда за вода? Обратно, това е от излишна вода. Следователно бъдете внимателни при поливането.
Каланхоето расте добре в смес от листовка, малко градинска пръст и пясък, в светло, но не много топло помещение. То е растение на късия ден. Залага цветовете си, когато денят не е по-дълъг от 10 часа. Размножава се лесно чрез клончета от стъблото, които се вкореняват при обикновени условия — без влажен въздух около тях.
КОТИЛЕДОН — красив южноафрикански вид с месести, гладки, закръглени, срещуположни листа с червеникава периферия и покрити с белезникав восъчен налеп (фиг. 32). Има яркочервени цветове, разположени чадърообразно. Растенията обичат, слънчево място и добър дренаж. Подхожда им градинска почва, примесена с пясък, при равномерно поливане и с малко вода. Те не са взискателни към въздушната влажност. Размножават се чрез вкореняване на листа във възсух пясък.
КРАСУЛА
Има няколк
о красули, които заслужават вниманието на домакините, особено за помещенията, отоплявани с радиатори. Те са растения с месести стъбла и месести листа, поради което не страдат от суша, нито от сухия въздух на помещенията през зимата. Освен това не са взискателни към почвата и се размножават много лесно. Достатъчно е да забодете клонче във възсуха пръст и да го поливате оскъ- дно, за да не загние, и то ще се вкорени за 2—3 седмици.
Видът обликва е храст, който в отечеството си достига голяма височина, но при стайна обстановка е сравнително ниско и разклонено растение, което започва да цъфти, щом достигне 40—50 см. Цветовете му са розови и се появяват през лятото, а постоянната декоративна част на растението са неговите листа. Те имат червеникав оттенък, покрити са с восъчен налеп и почти нямат дръжки.
Видът арборесценс прилича на първия вид, но листата му са сивкавозелени.
И двата вида растат бавно, поради което растенията не се деформират, ако осветлението им е достатъчно и ако се поливат оскъдно. По естество те са деца на слънцето, поради което през лятото се чувствуват добре на открити места в градината или по слънчевите тераси. Тогава и листата им добиват характерната си багра.
Третият вид е ликоподиоидес. Той е значително по-различен от първите два. Има дребни, тъмнозелени, изострени листа, наредени по стъблото в четири реда и така нагъсто, че се залягат един друг. Вследствие на това стъблото придобива четириъгълна форма и наподобява плетен кордон (верижка) от кожа или от метал. Растенията са дребни, нарастват бавно, през лятото предпочитат полусенчесто място в градината и умерено поливане, а през зимата — повече светлина и оскъдно поливане.
