Предназначението на улуците и водосточните тръби, е да поемат атмосферните води от покрива и да ги отведат извън сградата или в канализационната мрежа. Улуците се поставят в най-ниската част на покривната плоскост – при капчука, където се събира цялата вода от покривния скат. В зависимост от изпълнението, улуците биват висящи и седящи.
Висящи улуци – Използват се за отводняване на покривни плоскости, които завършват със стрехи. Диаметърът им се определя от големината на площта, която ще отводняват: 16,20 и 24 см. Тези мерки зависят и от размерите на ламаринените листове и преди всичко от ширината им. Те обикновено са широки 1,00 м, така, че ако се срежат на три, се получават ивици по 33,3 см, от които се фасонират улуци с диаметър 16 см. От ивици с ширина 40 см се правят улуци с диаметър 20 см, а от половин лист(50 см) – с диаметър 24 см.
Висящите улуци се закрепват към ребрата на покривната конструкция посредством поцинковани скоби от плоска стомана 25/5 мм. Това определя и разстоянието между скобите. Към скобите има занитени ламаринени ивици, посредством, които улуците се прикрепват подвижно към скобите. Задният край на улука – откъм стряхата – трябва да, е по-висок от предния поне с 1-2 см, за да може при задръстване водата да прелива навън. Предният край на улука завършва в горната си част с вулст – заоблен профил, а задният с фалц, към който се прихваща надулучната пола.
Седящи улуци – Поставят се при корнизи. Огънати са по формата на скобите, които имат почти правоъгълно сечение, заоблено в долната част. На скобите са поставени оловни подложки, чрез които лягат върху подулучната пола. Скобите се закрепят за ребрата на конструкцията или в дървени трупчета – при масивни покриви. Наклонът на седящите улуци, е 0,8-1 %, а на висящите 0,5 %. При висящите той се осигурява с монтирането на скобите под същия наклон, а при седящите – чрез средна скоба, поставена на различна височина, така, че да се осигури необходимия наклон.